Историческа справка
„Учебно дело в миналото на град Елин Пелин.“
Град Елин Пелин се намира на 24 км. източно от столицата на страната София. До 1950 година е било село Новоселци, а в периода до 1960г. е с. Елин Пелин. От 02.02.1960 година селището е обявено за град. Върху основата на документални източници можем да твърдим, че село Новосел, Нов асел, Новоселци съществува от преди 550 години. След освобождението Новоселци е обявен за околийски център с 52 села. Селската църква „Св. Николай Чудотворец“ е достроена в годините 1846-1852. Читалището с название „Саморазвитие“ е създадено от месната интелигенция през 1896г. Град Елин Пелин е естествен център за шопското население в източната част на равното софийско поле. Народните традиции, съхранени през вековете, намирак своя ежегодна изява чрез танците и надпяванията на читалищните самодейци на Шопския празник в града от 1970 година.
Знанието и християнската вяра, силният дух и здраните български корени спомаган на шопа да устои пред посегателствата на поробителя през пет веколното турско иго. За килийното училище в близкия Елешнишки манастир се знае, че е съществувало и ограмотявало младежите от района още през XVIII век. Килийни училища били откривани в села и градове, към църкви и манастири, а учениците – първоначално само момчета – получавали знания в килии, частни домове и дюкяни на преподавателите – свещеници, монаси, занаятчии търговци. Обочението се състояло в писане и четене, елементарно смятане и наизустяване на житията на християнските светци, „Часослова„, „Псалитра“ и основните молитви.
Писането ставало върху каменни плочи с калем, върху панакида – гладка дървена дъска, чиято повърхност е намазана с восък, и върху която не нанасяли цифри и букви чрез метално острие, както и върху пясък съндъче. Наскоро след откриването на новоселската църква – около 1854 година – зад нея е била построена първата обществена сграда в селото. Тя е била на два етажа, като на първия е имало две стаи, в по- голямата от който се събирали учениците, разделени на две паралелки – начинаещи и напреднали. първите учители са били свещеници, занаятчии и други грамотни хора. Учителят се намирал в средата – между двете стаи, от където е направлявал обучението с думи и дълга летва. В дописка на в. „Македония“ от 1871 година намираме информация, че тогава в с. Новоселци е имало училище с около 40 ученика.
Преди освобождението, а и доста време след това, грижите за училищата са поемали будните и по- заможни селяни и свещениците. Те наемали помещения за учебни стаи, назначавали учителите и поемали грижите по събирането и изплащането на тяхните заплати, които им били предавани от родителите на учениците.
За отоплението, храната на учителите, както и за чистенето на помещението се грижели самите ученици. Постепенно в страната започват да се появяват и класни училища, които обучението продължавало от 2 до 4 години. Въвеждат се редица светски книги – буквари, сметници или числителници и истории, които повишават нивото на получаваните знания. В Новоселци образователното дело също не стои на едно място. Старата паянтова постройка зад църквата била разрушена и на нейно място изградена нова сграда на един етаж. Тя е изпозувана за училище дълги години, а в наши дни там се помещава градската библиотека.
На 1.IX.1895г. е открито 3-токласно околийско училище което се равнява на сегашния 7 клас. Първият директор на това училище е Христо Григоров от Пирот.
На 2.IX.1921г. е открит първи гимназиален клас – IV клас /сега – 8 клас/ като частен клас на училищното настоятелство. от 15.IX.1922г. селото вече има реално училище – „реалката“ – с IV,V и VI-ти класове /сега – 8,9 и 10-ти класове/. На 15.IX.1924г. смесеното реално училище се отделя от прогимназията под названието „Новоселска непълна смесена гимназия“ със самостоятелно управление. Реалката се е помещавала в двуетажната обществена сграда/сега там е общинската управа/ в центъра на селото, заедно с околийското управление, полицейския участък, пощата и кабинета на околийския лекар. от 15.IX.1925г. по разпореждане на Министерството на народното просвещение е закрита непълната смесена гимназия в Новоселци и е открито от същата дата Практическо коларско/столарско/ училище, което през 1929г. се превръща в Земеделско/занаятчийско/ училище с директор – преподавател Наталия Добровска. През 1935г. започва строеж на нова училищна сграда – за прогимназията. След продължителен период от 7 години двуетажната постройка е открита през 1942г. Това е сегашната сграда на НУ „Хр. Ботев„. След закриването през 1944г. на Земеделското училище от 15.IX.с.г. е открита Пълна смесена гимназия, която премахва нуждата от получаване на образование в София. Директор на гимназията е бил Цветан Векилски. На 15.IX.1969г. е открита нова сграда на СПУ „Д.Благоев„, което сега носи името на Васил Левски.