Всеки ден хиляди детски усмивки тръгват към училище, към играта, към живота. Те са малки, носят раници с мечти, а сърцата им туптят с доверие – че светът е добро място, че възрастните ще ги пазят.Но понякога един миг невнимание отнема цял живот. Една надпревара със секундите… една ръка, която не стигна до спирачката навреме… една пешеходна пътека, на която не се спря.
Децата вярват, че „зебрата“ ги защитава. Че шофьорът ще ги види. Че светът се грижи за тях.
Нека ние, възрастните, бъдем онези, които оправдават това доверие.
Всяко дете е нечий свят. Нека никога не се превръща в нечия загуба.Нека улицата не бъде място за трагедии, а път към бъдеще.
Споделете:
