“ Заплющи,ти, бунтовнико, вятър!
Зашумете и вие, гори!
Разкажете навред по земята
за великия месец
Април!
За априлския бунт разкажете,
който в дебрите още ечи.
Как се биха и мряха мъжете
с неугаснала вяра в очи.
Залюлей,
ветре черен и яростен,
занемелите в дрямка гори!
На оназ непокорна България
мъченишкия образ разкрий!
И светът да те слуша изтръпнал!
И векът да целуне прахът
на онез, пред които отстъпва
укротена човешката смърт.“
В тишината на училищния салон, сякаш времето спря…Детските гласове на учениците от начален етап върнаха всички 150 години назад към онези съдбовни дни на смелост, саможертва и непоколебима вяра в Свободата. С трепет и вдъхновение учениците от трети и четвърти клас поднесоха своя въздействащ рецитал, посветен на 150-годишнината от Априлското въстание. Всяка дума, всяка пауза, всеки поглед носеше тежестта на историята и чистотата на детското сърце. Учениците не не просто рецитираха, те преживяваха. Сякаш в гласовете им ехтеше болката на миналото, но и гордостта на един народ, който никога не се е предал. Под вещото ръководство на г-жа Дойчинова, г-жа Серафимова и г-жа Усева, децата изградиха истински мост между поколенията. Мост от памет, уважение и признателност. В очите на публиката личеше дълбоко вълнение. Защото, когато децата говорят за героите, когато те носят в сърцата си паметта за тях, бъдещето изглежда по-светло, по-смислено и по-сигурно. Този рецитал не беше просто училищно събитие. Той беше урок по родолюбие. Тихо обещание, че делото на героите няма да бъде забравено. Че огънят, запален преди 150 години, продължава да гори. В сърцата на най-малките, които днес със своите чисти гласове доказаха, че паметта е жива.
Споделете:
