Спомен
Тя си отиде далече от мен
хвърляйки сянка на светлия ден,
остана ми само спомена за нея,
за моята скъпа и мила Долсинея
Спомен който ми не дава покой,
сънуван често в сънища безброй,
спомен за нейното мило изражение
сравнимо единствено с чудно видение
Спомен за нейното ангелско лице
и нежни като кокиченце ръце,
спомен за нейните очи блестящи,
силно пламнали, така искрящи
Но всичко това потъна в тъмнина,
а отляво чувствам само празнина,
защото сърцето ми е в неин плен,
а тя си отиде далече от мен
Ангелче
Имаш ти лице красиво,
сърце мило и грижливо,
твоите дълбоки и бляскави очи
са като небе с хиляди звезди,
дълги нежни и опияняващи коси,
необятни като магически гори
с хубава душа безстрашна
като ангел си прекрасна
Мечта
Всеки ден, да си с мен,
аз да бъда в твоя плен,
ти видение, ти спасение,
ти божествено творение
Мило лице с нежни ръце,
светят те в моето сърце,
завинаги ти се вричам
признавам си, че те обичам
Онзи ден
Помня онзи светъл ден,
когато ти дойде при мен
и само щом се усмихна,
ти сърцето ми грабна
Щом лицето ти видях
и очите ти зърнах,
аз тогава осъзнах,
че вече тебе обикнах
Нежен сън
В нежен сън се тя появи
като някое видение,
а сърцето ми ѝ заяви,
ти си моето спасение
Имаш ангелско лице
и очи като звезди,
радваш моето сърце,
поне в съня ми остани …
Истина ли е тя …
Винаги съм бил учуден
дали съм бил буден
или просто съм заспал
и на мечтите съм се отдал
Когато те виждам
като те сънувам
за нищо не тъгувам
или страхувам
не искам да се събуждам
защото мога да те почувствам
гласът ти да слушам,
сърцето ти да чувам
да усетя как то бие
докато моето вие
и ме кара към теб
дори по хлъзгав лед
като луд да тичам
и да ти кажа че те обичам….
Толкова красива !!!
Как може да е толкова красива
толкова че като я вида
душата ми на две се свива
и сърцето ми лудо да пулсира
Искам да и кажа че е красива
да и благодаря че ме разбира
че болката ми тя изслушва
и ръка подава в нужда
Да погледна в нейните очи
очи с които тя ме заслепи
очи с невиждан блясък
дали на живота тласък
Да хвана ръцете нейни
като цвете нежни
и да и дам моето сърце
за да ме запомни тя поне
А за нейните коси
тъмни като черни лъчи
и радващи човешките души
ще и дам моите сълзи
Прекрасна като нощта
Небе прекрасно през нощта
като нечия красота
красота която няма да види
дори и в райските градини
Луната е омайваща и една
като нейната душа
толкова красива и желана
но да я докоснеш няма
Звезди пронизващи нощта
светят в неговата душа
но не това не са звезди
а просто нечий нежни очи
Там
Врата стои самотно във нищото.
Взира се сляпо в безкрая.
Хора минават, но тя е невидима,
усещаш-единствено виждаш я ти.
Щом влезеш там хиляди цветя сякаш преливат.
Чувстваш, че си съвършено сам.
Но не е ли точно това, което искаш,
безспирно да тичаш през вятър от блян ?
Щом минеп там, под тези корони,
тихо спокойствие влива се в теб.
Виждаш милиони малки балони
от песни, звучали години наред.
Чуваш листата как шумолят.
Тихо, безмълвно в нощната врява.
Всичко забравяш, но има ли там
нещо, което да помниш тогава?
Изпаряват се всички ненужни желания,
чувстваш се лек, спокоен и жив.
Мигом изчезват всички страдания,
излитат от теб и си вече щастлив.
Там никой никога не остарява,
вечно от всякъде струи светлина,
слънцето редом с луната изгрява,
но никой не е влизал там досега.
Врата. Стои самотно във нищото.
Взира се сляпо в безкрая.
Хора минават, но тя е невидима,
усещаш-единствено виждаш я ти.
Илина Георгиева
На Хр. Ботев
Да бъдеш българин е толкова велико,
да носиш сила, вяра и мечта,
да помниш минало незабравимо,
оставило следа във вечността.
Предците славни с думи и оръжие
поддържали духа ни векове,
да има днес България и да пребъде!
Това с любов ни завещали те.
Да пазим Ботевата смелост
и пламенния огнен стих,
да помним героичното му дело,
да тачим подвига велик!
Да бъдеш българин е толкова велико!
По ботевски със сила и мечта,
закърмен с вярата му, през години неизтрита,
за да ни помни винаги светът!
Мартин Страхилов